9.3.08

ЕКСКУРЗИЯ до МЕКСИКО












КАНКУН - МЕКСИКО
8 дни /7 нощувки
от 390 EUR/ 490 EUR


Ден 1 – Пристигане в Канкун. Трансфер до хотела.

Ден 2 – 7 – Свободно време.
Възможност за почивка, водни спортове и екскурзии по Ваш избор.

Ден 8 – Трансфер от хотела до летището за обратния полет.


Цената включва:
7 нощувки в 3/4/5 звезден хотел
Трансфер летище – хотел –летище

Цената не включва:
Самолетен билет София – Канкун - София / от 900 EUR- /
Летищни такси
предложените екскурзии
Екскурзиите по желание
екскурзия „Пирамидите на Теотиакан” – 45 Евро
целодневна екскурзия обяд до лагуната Coyuca – 55 Евро
Всякакви разходи от личен характер


*All Inclusive:
Храна; неограничено напитки, коктейли и вино;

24 часа снакс, следобедни закуски;

фитнес програми, неограничено не моторни водни спортове;

два пъти на ден плодове и напитки на плажа и басейна;

вечерни шоу програми на живо,

уроци по латино танци, йога и медитация;

уроци по готвене и приготвяне на коктейли

и всички хотелски такси.



Избор на хотели

Holiday Inn Roissy CDG 3* - http://www.ichotelsgroup.com/
Emporio Acapulco 4 *- http://www.hotelesemporio.com/
Sheraton Maria Isabel Hotel & Towers 5* - www.starwoodhotels.com/sheraton

Екскурзии:

Chichen-Itza
–Едно от новите чудеса на света– Магическия свят на Маите създали календара който използваме и до днес, карта на звездите и писменост. Руините на Чичен Итца са най-големия и най добре запазения град на маите в Мексико. В област от десет квадратни километра са разположени храмове и тераси, стъпаловидни пирамиди, олтари, стълбища, дворци, тронове, издялани надписи, пазари, дворове за игра с топка, бани, обсерватория и статуи на богове.

Coba & Pac-ChenЕкскурзия до най-високата пирамида на Маите и колонията на маите Pac-Chen.

Xel-HaАква парк в който имате възможност да се гуркате в истинска лагуна и да се докоснете до водната природа, да плувате с делфини, да релаксирате на плажа или да се разходите на територията на лагуната.

Xcaret – Запознанство с флората и фауната на полуостров Юкатан в природния парк Xcaret. Ще видите подземна река, ще посетите селище на маите и ще се насладите на Мексиканско фолклорно шоу.


Виза: без до 90 дни

7.3.08

Градове и природни забележителностти на БРАЗИЛИЯ

И днес Бразилия примамва с чара и екзотиката си. Въпреки че повече от половината население на страната са емигранти от Европа, основната религия е католицизмът, а държавният език е португалски. Бразилия има милиони лица, обединени от една дума: нация. Това е ключът към разбирането на бразилската действителност - културна смесица, сформирана от 160 милиона жители, която прави страната малко европейска, малко африканска, съвсем малко азиатска и донякъде... туземска. Именно заради тази амалгама бразилците се отличават със своята търпимост, отзивчивост и гостоприемство. Тя е част от самобитността, която кара туристите да пресекат океана. Африканското влияние е най-силно в музикалната култура, особено в ритмичната самба. Освен африканските ритми, бразилската музика е попила влиянието на валса и полката, донесени от европейските преселници. В съвременната музика традиционната смес "3 в 1" от африканска, португалска и инидианска музика е променен в самба+американска+ британска попмузика.

Градовете на БРАЗИЛИЯ


РИО де ЖАНЕЙРО- където живота вечно вилнее и тече..........
Това е град намиращ се в Югоизточна Бразилия, който е изключително колоритен и крие за всеки по нещо. Рио де Жанейро е втория по големина град в Бразилия след Сао Пауло. и като такъв е служил за столица на страната от 1764 до 1960 година. Откривателя на залива Гуанабара - португалеца Гашпар де Лемош - , където днес се намира Рио де Жанейро го е нарекъл така, мислейки, че това е речно устие. Рио де Жанейро е основан на 1 март 1565 от португалеца Ещасио де Са и в знак на почит към португалския крал Себастиан І оълното наименование на града е Сао Себастиао до Рио де Жанейро.
Рио де Жанейро е град разположен между планина, и море и както предполага това му разположение е богат на природни ресурси и всякакви красоти. Града разполага със забележителна плажна ивица изобилстваща с поредица от очарователни заливчета, красиви плажове с фин пясък и брегове осеяни с множество китни островчета.

Плажът Копакабана е един от най-известните както в Бразилия, така и в целия свят. Любувайки се на страхотните гледни, които се откриват пред вас, разхождайки се вечер на лунна светлина. къпеща се в море от многобройни звезди, вие ще запомните едно изживяване, което ще ви кара да се усмихвате само при мисълта за него .
По крайбрежния булевард Авенида Атлантика ще можете да се насладите на бразилската кухня, музика и самбата - ще усетите цялата екзотика около Рио де Жанейро. Друг плаж, който заслужава да бъде посетен, е Ипанема. Интересното около него е , че той основа модата на мъжките бански тип прашки, плетените костюми и дамските костюми от две части с връзки.

Корковадо - друга забележителност от една страна заради статуята на Исус Христос - Пазителя, а от друга заради невороятната гледка, ня която ще станете свидетел.
Да отидеш в Рио де Жанейро през февруари - март и да не се насладиш на грандиозното шоу около ежегодишния карнавал си е просто загуба на време. Този карнавал е прочут по целия свят и със сигурност е най-голямото събитие в Рио ( като след него идва финала на Световното първенство по футбол през 1950 между Бразилия и Уругвай, което се игра на митичния стадион „Маракана“ в Рио де Жанейро ). Карнавала се провежда от 1858. Официалнта част от шествие минава по известния булевард Самбодромо.

Всяка школа е облечена в екзотични тематични костюми, състезаваща се за признванието победител на Карнавала По време на седмицата на карнавала в цяло Рио тече денонощна фиеста.


Индустриалния център на страната -САО ПАУЛО
Къде е сърцето на този град с неговите 17 милиона жители......

За икономиката то се мести на всеки няколко години, защото от всеки бум се ражда нов център в Сао Пауло, а всяка икономическа стагнация опустошава други градски части.
В стария център може да се види как един забравен квартал изведнъж отново се събужда за живот.
Преди сто години, по време на възхода на кафето, градът тръгва оттам във всички посоки. Тук са борсата и търговските учреждения, операта и много служби. Но доскоро в картината доминираха хилядите улични търговци, които продаваха стоката си, внесена контрабандно от Парагвай. Вечер бездомници опъват картонените си постели по пешеходните зони.

"Кракуланда" местните наричали цял един квартал, в чиито улички между бордеите и незаконните магазини се продаваше основно "крак" (наркотик, съдържащ кокаин - бел.ред.). Районът естествено се е славел с подобаващо лошо име. Но това е вече история. Уличните търговци се преместили на изток, а заради постоянните полицейски хайки дилърите се разпръснали из целия град.
Високи сгради в стил ар деко, някогашни жилища на аристокрацията и старомодни офиси се продават и ремонтират. Междувременно се завръщат и първите компании и институти.
Икономическото стабилизиране на Бразилия, която се задържа вече десетилетие въпреки постоянното спадове и издигане, подейства добре на мегаполиса. Днес се строи с темпове, непознати от доста време - хотели, офиси, жилищни комплекси, от социални жилища до суперлуксозни апартаменти. Всяко офис помещение в добрите райони вече е отдадено под наем още преди строежът да е завършен.Строителните проекти далеч надминават границите на града, които и без това не са от значение нито за политиците, нито за кадастралната служба. Хората отдавна въобще не ги вземат под внимание.

Всъщност Сао Пауло е само една от общо 39 общини в цялата метрополия. Мегаградът се шири на площ от 8000 квадратни километра, три пъти по-голяма от германската провинция Саарланд.

Индустрията от години се изтегля към периферията - основно браншовете биотехнологии, софтуер, финанси, фармацевтика и телекомуникации. Мултинационалните концерни започнаха да концентрират в Сао Пауло своите изследователски отдели за ововъзникващите пазари последно го стори Ай Би Ем (IBM), а преди това - "Родиа" (Rhodia) или "Бристъл Майерс" (Bristol-Myers).

Бумът на суровини също остави следите си - мегаградът Сао Пауло е столица на едноименния щат, който е най-важният селскостопански център в страната. Търговците на кафе, захар, портокалов сок или телешко месо, както и концерните от хранителната промишленост базираха в последните две години новите си регионални централи в Сао Пауло най-вече заради близостта със своите финансисти - големите международни банки.
Почти не се забелязва, че Сао Пауло всъщност е и един от най-големите германски индустриални градове извън Германия. Около 800 компании с германски капитали са се заселили в мегаполиса. Местоположението има стратегическо значение за германската икономика, посочват от бизнес съюза "Иберо-Америка". Латинска Америка е единственият световен регион извън Европа, в който германските предприемачи имат ключови позиции в индустрията.
Следите на германските заселници, които са дали отпечатък върху стария град, днес почти не могат да се открият, защото метрополията от десетилетия е като пещ, в която се претопяват националности. Италианци и испанци са търсили тук щастието си, по-късно идват източноевропейски евреи, ливанци, сирийци и японци, днес пристигат главно корейци и китайци.
С това Сао Пауло заприличва на мултикултурния Ню Йорк, единственият град гигант, с който местните с удоволствие се сравняват. Двата града имат същата увличаща динамика, и двата споделят безразличие към по-слабите и еднаква вяра в прогреса. И на двете места хората работят повече, отколкото в останалите части от страните си, и в двете парите са чудовищно важни. Това, което е Ню Йорк за Северна Америка, Сао Пауло е за Южна Америка. Никъде другаде в Бразилия не можеш толкова хубаво да похапнеш, да видиш най-добрите театрални постановки, да си купиш творбите на най-нашумелите художници. Никъде няма толкова много концертни зали. И в още нещо Сао Пауло подражава на Ню Йорк - от две години престъпността спада, но пък от нива, които Голямата ябълка никога не е достигала.



БРАЗИЛИЯ-столицата
Инициативата за изграждането на новата столица на Бразилия продължава президентът Жуселино Кубичек. Идеята е всъщност административният и политически център на страната да бъде близо до географската среда на бразилската територия.
Планът за изграждането на града започват да правят през 1956 г. архитектите Оскар Ниймайер и Лусио Коста. Хрумва им идеята да придадат на селището формата на самолет и наричат проекта си plano piloto. Административният център на града всъщност представлява тялото на аероплана, а крайните квартали са оформени като крила.
На 21 април 1960 г. град Бразилия е обявен официално от президента Кубичек за столица на едноименната държава. Така новопостроеното селище изземва административните и политически функции от Рио де Жанейро. Една година по-късно, на същата дата, е открит Бразилският университет, а на 31 май 1961 г. е осветена и катедралата. През следващите години една след друга са изградени телевизионната кула (1967 г.), централната поща (1977 г.), градският парк (1981 г.) и централната банка (1981 г.). От 1987 г. град Бразилия е включен в листата на ЮНЕСКО със световните паметници на културата.
През 1992 г. е направена първата копка за метрото и на 31 март 2001 г. вече са открити няколко отсечки от него.
Днес столицата Бразилия се населява от 197 675 жители. Разположена е на 1158 м надморска височина, в близост до вододела на реките, които на север се вливат в Амазонка, а на юг в Рио де ла Плата. Сао Пауло се намира на 1015 км от столицата, а Рио де Жанейро ­ на 1130 км.


Забележителносттите на Рио

Копакабана
Този известен плажен квартал на Рио, бил само едно малко рибарско селце, докато нова голяма магистрала не го отворила за света, минавайки покрай него, през 1900 г. Хотел Палас в Копакабана, отваря врати през 1923 г. и оттогава районът започва да се разраства. Постояват се много небостъргачи в неокласически и модерен стил, а също и сгради с апартаменти. Посетителите все още се тълпят, за да бъдат видяни в бляскавия Хотел Палас, дори да е само за по едно питие или ястие в известния ресторант "Чиприани". Самият плаж има бял пясък и спокойни води, и е окичен с павилиончета. Много е известен с плажните спортове, като футбол и волейбол, както и със слънчевите бани. Плажът Копакабана е особено популярен на Нова Година. Повече от два милиона души от цял свят, облечени в бяло според традицията, празнуват всяка година там.


Захарната буца
Стръмният хълм е разположен в залива Гуанабара; изкачва се с кабинков лифт на две нива. Панорамната гледка, която се открива от върха е несравнима. Хълмът е наречен по този начин заради приликата му с формата на буците захар, използвани от португалските колонизатори.



Корковадо
Статуята на Христос-Изкупителят, който с разтворени обятия сякаш благославя и приветства посетителите от цял свят, е безспорно символът на Рио де Жанейро. До хълма Корковадо, където е статуята на Спасителя, се стига с автобус, преминавайки през различните квартали на Рио, които поразяват с контраста на цветове и начин на живот. После се пътува със зъбчата железница, следва и изкачване пеша 222 стъпала. Корковадо е част от Националния парк Тижука (8 154 акра гора в сърцето на града). От тук панорамната гледка е изумителна - най-подходящото място да наблюдавате спектакъла на Рио де Жанейро. Друга забележителност там, например, е Параклиса Майринк, който е изрисуван със стенописи от Кандидо Портинари, един от най-известните, бразилски, модерни художници.


Маракана
Най-големия стадион в света - 180 000 места, построен през 1950 г. за Световната купа по футбол.



Колониално Рио и Ботаническата градина
Екскурзия в колониалната част на града - интересна смесица от архитектурни стилове и разнородна история. Невероятно спокойствие цари в ботаническата градина, около безбройните езерца и фонтани, под огромните екзотични растения, всяко от които със своята историческа или научна стойност (7 000 вида).

Вижте повече в галерията ни за бразилските градове


Природни забележителностти

Водопадите Игуасу се намират на границата между Аржентина, Бразилия и Парагвай.
Това са най-широките водопади в света и се считат за на-големия и красив водопад на планетата. Открит е през 1541 г. от испанския конквистадор Алвар Нуньес Кабеса де Вака, който му дал името “Санта Мария”.
Река Игуасу – или “Великата вода” на индиански, името е дадено от местните “гуарани”, изминава 1320 метра по пътя към водопада. Тя извира близо от бразилския бряг на Атлантическия океанв нея се вливат 30 притока и образува 270 водопада (водни потоци), които се обединяват и падат с грохот в бездната. Бушуващата и пенеща се река Игуасу бурно се излива от ръба на платото Парана в клисурата по-долу, сред облаци от пръски, които надвисват над водопада. Дълбоките води на реката се катурват надолу по 275 водопада (почти два пъти по-високи от Ниагарския), най-известния от които е Дяволското Гърло, който на границата с Аржентина пада около 70 м. Широчината на водопада е 2,7 км, а максималната му височина е 85 метра при водопада Унион, Грохотът е като гръмотевичен тътен и се чува на разстояние 24 км. Водопадът Унион, най-високият от каскадите Игуасу, се спуска в зрелищната бездна – Дяволско гърло. Други известни водопади са “Двете сестри”, “Чико”, “Бозети”, “Св.Мартин”.
Водопадът е 4 пъти по-широк и 2 пъти по-висок от Ниагара. През лятото се изливат около 58 хиляди тона в секунда – почти 2 пъти повече от Ниагара. Доста по-голям от Ниагарския водопад Игуасу може да се сравнява само с водопада Виктория в Африка. Над водата прелитат папагали и стотици видове пеперуди. Крясъци на маймуни-капуцини се конкурират с птичия хор. Елени кръстосват гората, също тапири, оцелоти, ягуари. Най-срещаните бозайници са дългоопашатите коати-мунди, родственици на енота.
Водопадът е включен в два национални парка – в Бразилия и Аржентина, като и двата са в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО.

Амазония
Тропическите гори на Амазония покриват 6 млн. кв. км. По биологическо разнообразие това е най-богатата територия в света. Тук са събрани 20% от всички видове растения на планетата, 10% птици и бозайници. В сърцето на този регион тече река Амазонка, която е на второ място в света по дължина. Тя има 1000 притока и пренася над 20% запас от прясна вода на планетата. В Амазонка има около 2000 различни видове риби, крокодили, гигантски анаконди, розови делфини.


Опознайте по-отблизо Амазонка и чудните водопади Игуасу

По известни курорти и места в Бразилия

Рецифе
- е морската врата в североизточната част на Бразилия, на Атлантическия океан, делови и финансов център. Нарича се още "Американската Венеция", защото оттук започват множество морски търговски пътища.

Агра дос Рейс- Прелестно място, красотата на което е трудно да се опише с думи - необходимо е да се види. Отвисоко изглежда като огромен басейн със спокойни води, в които се отразяват всички отенъци на зеленото. Недалеч от крайбрежието се намират около 200 острова с най-разнообразни форми и конфигурации. Дотам може да се отиде с яхти или моторни лодки. Агра дос Рейс е съвременен международен туристически курорт, който се намира на 155 км от Рио де Жанейро.

Бузиос-
Намира се на 177 км от Рио де Жанейро, това е мястото за почивка на богатия елит: известни актьори, художници, поети и писатели. Атмосферата е много особена - природата подтиква към творчество, влива нови сили. Водата е кристално чиста, морето е спокойно. Това е елитен курорт с луксозни хотели, шикарни вили и уютни бунгала. Полуостровът е развит, изискан курорт с много активен нощен живот и чудесни ресторанти. Западните плажове предлагат, спокойни и бистри води, докато източните, които са по-близо до открито море, са по-диви и привличат сърфисти и всякакви други любители на водните спортове.

В прочутия север на Бразилия се намира щата Баия със своето неизчерпаемо фолклорно богатство. Обичайната гледка тук са пъстрите пазари и дебелите тъмнокожи жени в бели дрехи (с поднос плодове на главата, пленителна усмивка и ведро настроение).
Столица на щата Баия е Салвадор - един от най-големите градове в Бразилия. Тук има много хотели и курорти по световни стандарти, международни авиолинии. Архитектурата на града е смес от колониален и модерен стил. Плажовете на Баия обхващат 1200 км, покрити са с кокосови палми. Голям е изборът от хотели първа класа, разполагащи с широки възможности за удовлетворение на всички потребности на своите гости.


И нещо интересно.......именно бразилски филм триумфира на тазгодишното Бернале/филмовия фестивал/, повече тук:

Гореща БРАЗИЛИЯ













БРАЗИЛИЯ

е най-голямата държава в Южна Америка. Територията и е 8 511 965 кв. км, което представлява над 45 % от площта на континента и 77 пъти повече от тази на България. Бразилия се простира от Екватора /5,16 градуса с.ш./ до 33,45 градуса ю.ш.


Климатът е разнообразен: от екваториален в Амазония, тропичен и влажен по североизточното крайбрежие, горещ и сух във вътрешността на страната до умерен в Rio Grande do Sul, където температурите през зимата достигат до нула градуса по Целзий.

Климатичните зони в Бразилия /22 щата/ са пет.
- Северен район /45 % от територията и 3,5 % от населението/ с екваториална девствена гора. Градове: Манаус, Белей /Амазония/. Там са потърсили убежище индианците.
- Североизточният район /13 % от територията и 25 % от населението/ е тропична крайбрежна ивица, покрита със захарна тръстика, някога засадена от португалците /около 1536 г./ и обработвана от чернокожи роби, суха и бедна вътрешна част. Градове: Ресифе, Баия.
- Централен западен район /22 % от територията и 4 % от населението/. Това е полупустинното централно плато, бразилският Див запад, където е построен град Бразилия, столица от 1960 г. насам.
- Източният район /11 % от територията и 50 % от населението/ включва най-богатите щати с ¾ от промишлеността на страната. Големи градове: Рио де Жанейро, Сао Пауло, Бело Оризонте.
- Южният район /7 % от територията и 10 % от населението/ е с умерен климат, оценен от европейците /португалци, италианци, германци, французи/, заселили се там през ХІХ век. Градове: Куритиба, Порто-Алегре.

Главните реки включват -Амазонка, Сан Франсиску и Парана. Най-голямата река в света е Амазонка, а Сан Франсиско е най-дългата в рамките на Бразилия.

Бразилия е изключително надарена от природата с разнообразен растителен и животински свят.
Уникални са влечугите (боа, анаконда) и птиците с пищна окраска (токан, макау).

Населението е над 186 милиона и е твърде разнородно:
потомци на многобройните индиански племена, хора с европейски и африкански произход, както и метиси. Типично патриархалната култура на новите заселници пропъжда местното индианско население към вътрешността на страната и търговията с роби от Африка /най-вече от Ангола/ процъфтява. Робството е отменено чак през 1888 г. Откриването на залежи от злато в края на ХVІІ и началото на ХVІІІ в. води до промяна в икономиката и обществото. Към вътрешността на страната се стичат нови заселници /например в щата Минас Жераис/ и се основават нови градове – като Бело Оризонте /1897 г./
Език– португалски, испански, английски, френски
Религия – католици – 74 %, протестанти – 15 %, други

Кафето започва да се отглежда в южната част на страната през ХVІІІ в., но се превръща в основна култура през ХІХ и началото на ХХ век, като привлича много имигранти от Европа /предимно германци и италианци/, а по-късно и от Япония.

Държавното устройството на Бразилия е федерално. Президентът на републиката се избира чрез всеобщо гласуване и управлява с помощта на федерални министри. Страната има 26 щата, всеки от които се управлява от губернатор, избран чрез общо гласуване, и от местно правителство, съставено от държавни секретари.

Градовете с население над 1 млн. в Бразилия са 11, а жителите на Сао Пауло са над 16 млн. С изключение на Бело Хоризонте и Бразилия /държавната столица, трета по ред, основана през 1960 г./ останалите големи градове са разположени по крайбрежието, включително и двете предишни столици: Салвадор /от 1549 до 1763 г./ и Рио де Женейро/от 1763 до 1960 г./

Столицата - град Бразилия, основана през 1960 г. е третата по ред столица, построена за да се ускори развитието на вътрешността на страната. Понастоящем има 1,8 милиона жители. Преди това за столици са избирани градове по океанското крайбрежие: Салвадор да Баия /1536-1793 г./ и Рио де Жанейро /1793-1960 г./ И двата града днес са огромни и кипящи от живот.
Рио де Женейро е вторият по големина град, с над 10 милиона жители.
Салвадор да Баия е с население над 2 милиона души.

Големите бразилски градове, с изключение на Сао Пауло, са издигнати около пристанища, обслужващи търговията с Португалия. Тези в южната част, индустриализирана през ХХ в. са израснали бързо и хаотично.
Сао Пауло, най-големия град в Южна Америка и един от най-населените в света, има близо 17 милиона жители.
Големите градове в централното плато са изградени с цел да се развие вътрешността на страната, По-модерни, те са построени по предварителни градоустройствени планове. Докато небостъргачите с най-различни смели форми превземат бързо големите градове и предлагат огромни офиси или луксозни апартаменти, крайните квартали или сгушените в хълмовете в Рио и Салвадор предградия продължават да бъдат бедни и без необходимата инфраструктура.
Бразилия бързо се урбанизира и понастоящем трима от всеки четирима бразилци живят в градовете.

Разстоянията в Бразилия са огромни /5000 км в посока север – юг и изток – запад/. Железопътната мрежа е слабо развита, пътническите влакове са редки. Придвижването става обикновено с автобус или самолет.
Автобусите са удобни, особено спалните, но за да се измине разстоянието например от Рио до Салвадор са нужни 24 часа.

Автомобилното движение в големите градове и между близките населени места е интензивно, защото железопътната мрежа е ограничена и превозът на стоки се извършва с камиони. Рио де Жанейро е на 429 км от Сао Пауло, на 442 км от Бело Оризонте, на 515 км от Виктория, на 1129 км от Бразилия и на 1691км от Салвадор.
След 70 – те години пътната мрежа е увеличена с 300 % в рамките на едно десетилетие. Даден е приоритет на бързите пътища с двойни ленти, на магистралите и на експресните връзки около Сао Пауло, Рио и някои други големи градове, където са съсредоточени 85 % от населението и стоките. Асфалтираните пътища свързват столиците на щатите. Пътната мрежа е доста развита в диаметър около 450 км около големите градове., но около 40 % са черни пътища.
Чартърните полети са друга възможност за пътуване. Цената им е висока, но туристите могат да закупят билети още в собствената си страна.
Официалното време в Бразилия е това на столицата Бразилия и важи за всички североизточни и югоизточни щати. Бразилия обхваща четири часови пояса и между отделните градове има часови разлики.

Възможностите за туризъм, които предлага Бразилия са многобройни: изобилие от плажове, както по-усамотени, така и “облагородени” с плажни заведения и хотели;

посещения на историческите градове /Салвадор в североизточната част, и Ору Прету, в щата Минас са особено популярни/;

планини, природни паркове и лековити минерални извори. Много от чужденците в Бразилия са от Южна Америка /особено от Аржентина/ или от САЩ.

Понеже Бразилия се намира в Южното полукълбо, европейците, които искат да прекарат там “лятото” си, намират там изгодни цени. Освен това могат да се насладят на умерени температури /20-24˚/, а ако посетят района между Натал и Рио и избягват Сао Пауло и южните райони, където температурите са между 16 и 5˚, а понякога стигат и до 0˚.

Плажовете, които предлага Бразилия със своите 7408 км брегова ивица и с тропическия си климат, са безбройни и големи, с бял пясък, кокосови палми и топло, но опасно море. Практикуват се всички видове морски спортове /плажен волейбол, плуване, риболов, ветроходство, сърф…/ Самият град Рио предлага няколко прекрасни плажа. Най-близките до центъра са силно замърсени. Малко по-далече се простират дълги плажове /от по 3-4 километра/ по маршрут за великолепна разходка. Тези места са отвоювани от морето през 70 – те години и са осеяни с хотели, ресторанти и кафенета. През горещите летни месеци /от ноември до май/ плажът е в центъра на живота на кариоките /жителите на Рио/: там отиват преди работа или през обедната почивка не толкова за да плуват колкото да се пекат с приятели и да уреждат срещи, но… внимавайте с многото крадци и с вълните – опасни и същевременно подходящи за сърф.


Икономическото развитие на Бразилия докъм 1930 г. е по същество на аграрна страна /захар, кафе, плодове…/ Положените усилия за индустриализиране през 1930 -1940 г., 1950 – 1980 г. както и необходимостта от преодоляване на петролната криза през 1970 г., довеждат до значително задлъжняване към Световната банка и до значителна инфлация. Бразилия е богата на полезни изкопаеми /най-вече железни руди/, което спомага за бързото развитие на промишлеността през ХХ век. Обособяват се и индустриални райони в централната част /Сао Пауло и Рио Волта Ридонда/ и в Минас Жераис /Бело Оризонте/. Петролната криза през 1970 г. принуждава държавната петролна компания да ускори търсенето на петролни залежи в щатите Баия, Рио Гранде и Сао Пауло. Развива се и стартиралата през 1975 г. за програма за разработване на продукти от произведения от захарна тръстика спирт, които да изместят бензина с етанол. До 1990 г. производството на петрол е утроено и покрива близо 60 % от потреблението на бензин и 100 % от това на останалите петролни продукти.
Понастоящем проблемите с инфлацията са общо взето решени, а вноските по дълга – разсрочени. Страната с най-значителна промишлена структура в Латинска Америка се превърна в осмата промишлена страна в света. В началото на 90-те години промишлеността представлява 34 % от брутния национален продукт, селското стопанство 9,1 %, а услугите - 56 %. Въпреки големите социални проблеми, които трябва да бъдат преодолени, динамиката на икономиката проличава и в нарастването на износа.

Външната търговия се засилва със създаването през 1994 г. на Южния общ пазар – Меркосул и подписаните споразумения за свободна търговия между четири страни от Южна Америка /Аржентина, Бразилия, Парагвай и Уругвай/.
Бразилия продължава да бъде най-големият производител на захарна тръстика и кафе. Тези два продукта са неразривно свързани с историята на страната и са определяли структурата на икономиката и заселването.


Първите кафеени плантации /привнесени от Френска Гиана през ХVІІІ в./ се развиват в областта Рио, където имало много роби. Премахването на робството и притокът на европейски емигранти /италианци и германци/, а по-късно и японци /1890 г./ в щата Сао Пауло, както и благоприятния климат, обясняват разпространението на културата на юг – първо в този щат, а по-късно в Парана. Бразилия става първият производител на кафе и въпреки кризата през тридесетте години, и до днес запазва водещите си позиции.

Валутата е реал


Традиционните условия на живот в Бразилия и историческите забележителности /североизточната част, северния бряг със Сао Луис ду Мараняо, Баия, Рио и щата Минас/ напомнят португалските.

Къщите са едноетажни, с покрив от червени керемиди и стени, боядисани в розово, жълто, синьо и зелено. Къщите на по-заможните имат и втори етаж, а стените понякога са украсени с рисувани керамични плочки, често донесени от Португалия. Обикновено строени през ХVІІ или ХVІІІ век, църквите в малките градчета са варосани и подобно на бароковите църкви в Северна Португалия, фасадите им не са декорирани с гранит, а с цветни /сини, жълти, червени/ ивици покрай прозорците и вратите. Интериорът понякога е богато украсен с позлатени елементи и с религиозни пана от рисувани плочки. Тези малки исторически градове, останали настрана от модерното строителство са запазили някогашното си очарование. Обикновено са добре поддържани и разполагат със страноприемници и хотели.


Народните празници в Бразилия почти всички имат религиозна основа и са свързани с католицизма или с афро-бразилските вярвания.

Карнавалът в Бразилия приковава вниманието в продължение на четири дни и се е превърнал в истинска национална институция. Подготвя се цяла година от школите по самба в кварталите. Въпреки, че най-известен е карнавалът в Рио, празникът е повсеместен, на места по-автентичен, особено в северната част на страната /Ресифе, където танцът фрево замества самбата, Салвадор да Баия и Сао Луис ду Мараняо/.

Има и други празници с регионален характер. Сред тях са празникът на Йеманджа /31 декември/ в Салвадор да Баия, Бумба-меу-бой на североизток и в Сао Луис ду Мараняо, както и родеото на скотовъдците известно като гаушо.
На 7 септември се чества обявяването на независимостта, провъзгласена през 1820 г. от регента Дон Педро на брега на река Ипиранга край Сао Пауло.

Бразилската кухня
Тя е много богатаи разнообразна поради големият брой емигранти от цял свят. Най-многочислени са италианци, японци, китайци, германци. Бразилия е бивша португалска колония и затова протугалската култура е дълбоко залегнала в обичаите и бита. Най-типичното ядене тук е т.нар.Фейжоада.

Това е ястие от черен или кафяв боб, който се вари с различни късове свинско месо, опашки, уши и пр. Като добавка се яде специален вид зеле наречено Кове, което е задушено с мазнина, запечено едросмляно брашно от мандиока и обелен портокал нарязан на тънки резенчета. Подходящо питие към него е т.нар Кайпириня - това е ракия смесена със захар и изцеден лимон заедно с корите, много лед

Необходими документи за влизане в страната:
Паспорт с валидност най-малко 6 месеца от датата на влизане.
От 2005г. влиза в сила споразумение между България и Бразилия за частична отмяна на изискванията за визи.
Българските граждани, които притежават валидни обикновени паспорти, ще могат да влизат, преминават транзитно или да пребивават на територията на Бразилия без визи до 90 дни, като срокът може да бъде продължаван до 180 дни за една година от деня на първото влизане.
Бразилската парична единица е РЕАЛ и не се котира в чужбина. За туристите е препоръчително да носят долари или Евро, а най- добре Травел-чекове. Няма ограничения за внос на валута, но е добре да бъде обявена, тъй като при излизане, можете да изнесете половината от внесената сума.